Състояния на хора, изпълняващи нама̄з

Поучителен ислямски разказ:

Нама̄з, който е спасил от затвора

Хорасанският управител Абдуллах бин Та̄хир бил много справедлив човек. Един ден жандармерията е докладвала на управителя, че са заловени няколко крадци. Междувременно обаче един от тях избягал.

Вместо крадеца, жандармерията арестувала един хиратски ковач, който бил дошъл от Ниша̄пӯр и се връщал у дома. Те, заедно с крадците, го отвели при управителя, който е заповядал да затворят всички тях.

Вътре ковачът изпълнил абдест и започнал да изпълнява нама̄з. Вдигнал ръце и се помолил: “О, Господи! Спаси ме! Само Ти знаеш, че съм невинен. Само Ти може да ме спасиш от тази тъмница! О, Господи! Спаси ме!” Същата нощ управителят сънувал четирима яки мъже, които се канели да преобърнат неговия трон. Управителят се събудил, взел абдест и откланял два рекята нама̄з. После пак се върнал да спи, но сънувал същото. Разбрал, че е извършил някаква несправедливост.

В едно стихче се казва:

Хиляди оръдия и пушки не могат никога,

онова, което сълзата прави на зазоряване.

Копия, които честоизплашват врага,

стават на пух и прах с молитва на мюсюлманина.

О, Господи! Само Ти си велик! Ти си толкова велик, че големите и малките, когато изпаднат в беда, само на Теб се молят. Само този, който моли Теб, ще постигне своето желание.

Още същата нощ привикал охраната на затвора и запитал: “Има ли вътре някой онеправдан човек?” Пазачът отвърнал: “Не знам, но има един, който извършва нама̄з и много се моли и плаче.” Управителят веднага наредил да му докарат въпросния човек. Когато ковачът дошъл, управникът го запитал как е, извинил му се и казал:

• Прости ми и приеми тези хиляда сребърни монети като подарък. Винаги, когато имаш някакво желание, ела при мен!
• Аз Ви простих и приемам подаръка, но, когато имам някакво желание, не мога да дойда при Вас. – Отвърнал ковачът.
• Защо?
• Нима прилича на един раб като мен да иска от друг, освен от своя Господ, Който на няколко пъти преобърна трона на султан като теб за бедняк като мен? Той – чрез молитви след нама̄з – ме спаси от много трудности. Накара ме да постигна какви ли не желания. Как бих могъл да се осланям на друг? Как бих могъл да отида при друг, при условие, че моят Господ е отворил вратата на съкровището на безкрайната Си милост и сложил трапезите на безкрайното добро? И то за всички! Кой е поискал от Него и Той не е дал? Не може да получиш ако не знаеш как да искаш. Не може да се сдобиеш с милостта Му ако не застанеш пред Него с благоприличие.”

Стихче:

Който една нощ поставя глава на прага на поклонението,

доброто на приятеля със сигурност отваря 1001 врати за него.

Ра̄биат-ул-Адвиййе (рахметулла̄хи алейха̄), която била от големите евлии, чула един човек да се моли така: “О, Господи! Отвори вратата на милостта за мен!” Тя му казала: “О, невежо човече! Нима е била затворена досега, че искаш да се отвори?” [Изходната е винаги отворена, но входната, т.е. нашите сърца не са отворени при всеки. Трябва да се молим за тяхното отваряне!]

О, Аллах мой! Само Ти си Този, Който спасява всеки от страданията му. Не ни оставяй в затруднение и в този, и отвъдния свят! Само Ти си Този, Който изпраща всичко на нуждаещите сe! Прати ни добри и полезни неща и в земния, и в отвъдния живот! Не ни оставяй да се нуждаем от никого и в земния, и в отвъдния живот! Āмӣн!

Поучителен ислямски разказ: Изгоря къщата му

Хамӣд-и Тавӣл бил от евлиите на Алла̄ху теа̄ля̄. Веднъж, когато е започнал да кланя, в къщата пламнала пожар. Хората се насъбрали и изгасили огъня. Жена му се затичала при него и рекла с гняв: “Домът ни гори, хората се събират и има толкова неща за вършене, а ти изобщо не помръдваш!” Хамӣд-и Тавӣл отговорил: “Кълна се в Алла̄ху теа̄ля̄, че не съм усетил нищо.”

Приятелите [любимите раби] на Алла̄ху теа̄ля̄ достигнали до такива високи степени в любовта и приближеността към Него, и така потънали в насладата на молитвата, че забравили себе си.

Поучителен ислямски разказ: Водата в тенджерата

Абдуллах бин Шехӣр (радиялла̄ху анх), един от Есха̄б-и кира̄м, разказва: “Веднъж изпълнявах нама̄з до Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем). От благословените му гърди се чуваше звук като на вряща вода в тенджера, поставена върху огън.”

Поучителен ислямски разказ:

Стрелата, която се забила в крака му

Хазрети Али (радиялла̄ху анх),любимият зет на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем), забравял всичко по време на нама̄з и не усещал нищо, дори да се преобърне светът.

Разказана е следната случка: По време на една битка в благословения крак на хазрети Али (радиялла̄ху анх) се забила стрела, която проникнала чак до костта. Постарали се да я издърпат, но не успели. Отишли при лекар, който им казал: “Трябва да Ви дадем упойващо лекарство: само така ще може да я изкараме, защото иначе не бихте издържали на болката.” Халӣфът на мюсюлманите хазрети Али (радиялла̄ху анх) отговорил: “Каква нужда има от упойващо лекарство? Изчакайтe малко, докато настане време за нама̄з и когато започна да изпълнявам, изкарайте стрелата.” Настанало време за нама̄з и хазрети Али започнал да кланя. Лекарят оперирал благословения крак на халӣфа, издърпал стрелата и превързал раната. След нама̄з хазрети Али (радиялла̄ху анх) запитал лекаря:

• Изкара ли я?
• Да! Изкарах я!
• Не усетих абсолютно нищо!”

Но какво чудно има в това? Египтянките изпаднали във възторг пред красотата на Йӯсуф (алейхисселя̄м) и се самозабравили. Дори не усетили как режат ръцете си. Ако заставайки пред Алла̄ху теа̄ля̄, Любимият (Той) накара обичащите (мюсюлманите) да се самозабравят… защо се чудим на това? Аналогично на тази ситуация, мюсюлманите няма да усетят и болката от смъртта, защото ще видят Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем).

Поучителен ислямски разказ: Упойващото лекарство

Āмир Кайс бил евлия. По един от пръстите на неговия крак се е появила проказа. Лекарите казали, че трябва да я отрежат. Āмир отговорил: “Човек трябва да се примирява с решението (волята на Алла̄ху теа̄ля̄), защото само така ще стане добър раб.” Отрязали пръстта, но след няколко дни забелязали, че болестта е заразила целия крак и е стигнала чак до бедрото. Тогава му казали: “Кракът трябва да се отреже и в нашата религия има позволение за това.” Докарали лекар-хирург, който прегледал и казал: “Трябва упойващо лекарство, за да не усети болка. Иначе няма да издържи.” Āмир се намесил с думите: “Няма нужда от толкова притеснения. Доведете някой, който да има хубав глас. Нека той ми чете Кора̄н-и керӣм. Когато видите промяна на лицето ми, отрежете крака. Няма да усетя нищо!” Така и сторили. Дошъл един човек и започнал да чете Кора̄н-и керӣм с красивия си глас. Цветът на лицето на Āмир се променил и лекарят отрязал крака от бедрото надолу. После обгорил раната и я превързал. Четецът спрял да чете и Āмир, след като се съвзел, попитал: “Отрязахте ли го?” Казали му, че са го отрязали… Отрязали крака, обгорили раната и превързали, а той нищо не усетил! Āмир рекъл: “Подайте ми отрязания крак.” Подали му крака. Той го вдигнал нагоре и казал: “О, Господи! Ти го даде и Ти го взе обратно! Аз съм Твоят раб. Това е твоя повеля и желание. Ти ми отреди всичко това. Ако в Съдния ден ме запиташ “Не направи ли дори една крачка към греха?”, ще мога да отговоря “Не, никога! Без Твоята заповед нито крачка сторих, нито дъх поех.”

Поучителен ислямски разказ: Саможертва за нама̄за

Един ромей от Бурса тайно приел исляма още преди османлиите да завладеят града. Близък негов приятел го попитал за причината: “Как можа да оставиш религията на своите бащи и деди?” и го упрекнал. Ромеинът отговорил много поучително: “Един ден при мен оставиха пленен мюсюлманин. Веднъж го видях да се навежда и изправя. Отидох при него и го попитах какво прави. След като свърши своите движения, той прокара ръце по лицето си и отговори, че кланя нама̄з и че ако не кажа на никого, ще ми даде по една жълтица за всеки нама̄з. Тогава ме обзе алчност и увеличих цената с всеки изминал ден. Стана така, че за всеки нама̄з поисках 10 жълтици, а той прие. Неговата саможертва за това поклонение ме удиви. Веднъж, когато му казах, че ще го освободя, той се зарадва много, вдигна ръце нагоре и направи следната молитва за мен: “О, Аллах мой! Дари този Твой раб с честта да повярва!” Тогава в сърцето ми се появи желание да приема исляма. Желанието се усили толкова много, че веднага изрекох Келиме-и шеха̄дет и приех исляма.”

“Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”