Въпрос:
Кои са фарзовете на нама̄за?
Отговор:
Фарзът е задължение, ясно повелено от Алла̄ху теа̄ля̄. Ако фарзовете на едно поклонение не бъдат извършени, той не става сахӣх (правилен, състоятлен, т.е. все едно не е извършен). Нама̄зът има дванадесет фарза, седем от тях са извън (условия) и пет вътре в нама̄за (рукнове). [Някои ислямски учени са казали, че встъпителният (ифтита̄х) текбӣр e вътре в нама̄за. Ето защо според тях фарзовете вътре и извън нама̄за са шест на брой.]
- Фарзовете извън нама̄за (условия):
1 –Таха̄рет (изчистване) от хадес: Извършване на абдест (когато липсва такъв) и гусюл (ако човек е джунуб).
2 – Таха̄рет от неджа̄сет (нечистотия): Изчистване на тялото, дрехата и мястото за нама̄з от груба и лека мръсотия, т.е. от неща, за които нашата религия казва, че са нечисти. (Например: кръв, урина, алкохол и подобни вещества.)
3 – Сетр-и аврет: Покриването на аврета (срамните места) е заповед на Алла̄ху теа̄ля̄. Аврет се наричат онези части от тялото, които за всеки мукеллеф (мюсюлманин, достигнал до умствена и полова зрялост) е забранено да открива в нама̄за и да ги показва на други хора. За другите също е хара̄м да гледат тези непокрити места. Аврет зоната на мъжете е от пъпа до под коленете, а на жените е цялото тяло, с изключение на лицето и ръцете.
4 – Истикба̄л-и къбле: Извършване на нама̄з към къбле. Къблето на мюсюлманите е Кяа̄бе, намиращо се в благословения град Мекка. Т.е. онова празно пространство от земята до Арша.
5 – Време: Да се кланя нама̄з, когато настане време. Т.е., да се знае, че времето е настъпило и да се мисли за това.
6 – Възнамерение: Това е да се възнамерява от сърце, когато човек е на път да започне нама̄за. Не се счита за възнамерение ако се казва само с думи. Възнамерение означава да се мисли от сърце за името и времето на съответния нама̄з, както и за посоката на къбле. А ако се кланя групово, трябва да се възнамерява за следване на има̄ма. Възнамерение се прави, когато се казва встъпителният текбӣр. Възнамерението, сторено след текбӣра, не се приема.
7 – Тахрӣме текбӣр: Това означава да се казва “Алла̄ху екбер” при започване на нама̄за. Този начален тeкбӣр се именува още ифтита̄х текбӣр. Изричането на друга дума не се счита за текбӣр.
- Фарзовете вътре в нама̄за (рукнове):
Има пет фарза в нама̄за. Всеки един от тях е наречен рукн. Те са:
1 – Къям (Киям): Това означавада се стои прав, когато се започва и кланя нама̄з. Този, който е твърде болен, за да изпълнява изправен, кланя седнал, а който не може и седнал, кланя легнал, като прави иима (леко навежда напред глава и тяло). Не е джа̄из (допустимо) да се кланя нама̄з, сeдeйки на стол.
2 – Къраат: Да се чете по време на нама̄з, т.е. да се чете сӯра или а̄йет от Кора̄н-и керӣм.
3 – Руку: Да се извършва поклон след къраата, като горната част на тялото се навежда надолу, а дланите се поставят върху коленете. На руку се казва най-малко по три пъти “Субха̄не раббийел–азъйм”. На изправяне се казва “Семиалла̄ху лимен хамидех”, а в изправено положение “Раббена̄ лекел-хамд”.
4 – Седжде (суджуд): Поклон на земята, който следва след руку. Извършва се два пъти, при което двете ръце, челото и носът опират земята. На всяко седжде най-малко по три пъти се казва “Субха̄не раббийел-а’ля̄”.
5 – Ка’де-и ахӣра: Сядане на последния рекят за време, колкото да се изчете Еттехиййа̄ту. Нарича се още последно сядане.
Фактът, че условията за нама̄за са толкова многобройни, показва че той е велико дело и заема най-важното място сред поклоненията. Ако към тях се добавят и ва̄джибите, суннетите, мустехабите, мекрӯхите и муфсӣдите, става ясно как един раб трябва да стои в присъствието на своя Господ. Рабите са в нужда, жалки и безсилни. На всеки дъх се нуждаят от Алла̄ху теа̄ля̄, техния Създалел. Нама̄зът е поклонение, което разкрива на раба неговото безсилие.
“Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”