Въпрос:

Кои са условията на исляма?

Отговор:

Захора, встъпили в исляма, т.е. станали мюсюлмани, има пет неща, които трябва задължително да се изпълняват:

1 – Първото условие, от основите на исляма, е да се произнася Келиме-и шеха̄дет. Келиме-и шеха̄детът се състои в казване на “Ешхеду ен ля̄ иля̄хе иллялла̄х ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расӯлюх”. Всеки, който е разумен и полово зрял (според исляма), и може да говори, трябва да изрече и от сърце да приеме, без капка съмнение, че на земята и небето, няма друг, освен Него, който да заслужава поклонение. Истинският бог е само Алла̄ху теа̄ля̄. Той е ва̄джибу’л-вуджӯд и притежава всички съвършени качества. Пречист е от всякакви несъвършенства. Неговото име е Аллах. Също така трябва да каже и повярва, че благословеният човек, който е имал розова кожа – бяло-червена, с прекрасно лице и с черни вежди и очи; който е имал открито, благословено чело; с добър нрав; човекът, от когото не е падала сянка на земята; човекът, който е бил сладкодумен и наречен арабин, защото се е родил в Мекка, Арабия; човекът от рода на Ха̄шим, наречен Мухаммед, синът на Абдуллах, e раб и пророк на Алла̄ху теа̄ля̄. Майката на Пророка ни (алейхисселя̄м) е била хазрети Āмине, дъщерята на Вехеб.

2 – Второто от петте условия на исляма е да се кланя [петкратен] нама̄з, [съобразно условията му] когато настане време за него. Фарз (задължително) е за всеки мюсюлманин да кланя нама̄з пет пъти на ден, както е фарз за него да знае, че го кланя на време. Нама̄зът трябва да се изпълнява, съблюдавайки неговите фарзове, ва̄джиби и суннети, и отдавайки се от цяло сърце на Алла̄ху теа̄ля̄. В Кора̄н-и керӣм нама̄зът е споменат като саля̄т. Речниковото значение на думата е “отправяне на молитва от човек, правене на истигфа̄р от меля̄ике и проявяване на милост от Алла̄ху теа̄ля̄”, но в исляма саля̄т означава сбор от определени движения и четения, извършвани съобразно книгите илмиха̄ли. Изпълнението започва с ифтита̄х текбӣр, т.е. казване на Алла̄ху екбер. Мъжете вдигат ръцете си до нивото на ушите и, започвайки да ги смъкват, казват “Алла̄ху екбер” и ги връзват под пъпа. Жените вдигат ръце до нивото на раменетe, а после ги смъкват до над гърдите. Нама̄зът завършва с последно сядане, в края на което се дава селя̄м, т.е главата се обръща първо към дясното, а после към лявото рамо.

3 – Третото от петте условия на исляма e да се дава зекя̄т от имота. Речниковото значението на думата е “очистване, възхваляване и привеждане в хубаво състояние”. В исляма зекя̄т е даване на определена част от имуществото, което е достигнало до ниса̄б (определена граница), на мюсюлмани, които са обявени в Кора̄н-и керӣм. Зекя̄тът се дава на седем групи хора. При даване на зекя̄та не бива да се натяква. И в четирите мезхеба има четири вида зекя̄т: за злато и сребро; за търговски стоки; за четирикраки животни, пасли през по-голямата част от годината на пасище и чието месо е халял да се яде; зекя̄т за земеделската продукция (нарeчeн ушр (ушур), който се дава веднага след прибиране на реколтата). Другите три вида зекя̄т се дават след изминаване на една година от достигане до границата ниса̄б.

4 – Четвъртото от петте условия на исляма е да се говее през всеки ден от месец рамаза̄н. Арабското му име е савм и означава “опазване на нещо от друго нещо”. В исляма под говеене се разбира въздържане от три неща през всеки ден от месец рамаза̄н и това са ядене, пиене и полови контакти. [Въздържането става денем – от имсак до залез слънце.] Месецът започва с виждане на луната, а не чрез таквӣмите (мюсюлманските календари), които са предварително изчислени.

5 – Петото условие на исляма е да се отива на хадж веднъж в живота от онзи, който има сила за това. Пътят трябва да е сигурен, а човек да е в крепко здраве. Ако един мюсюлманин притежава повече средства от онези, които са достатъчни за издръжката на семейството му, докато той отсъства, и ако тези средства, останали в повече, са достатъчни за отиване до Мекка и връщане назад, за него става фарз (задължително) веднъж в живота да обиколи с ихра̄м около Кяа̄бе-и му’аззама (наречено тава̄ф) и да престои на Арафа̄т.

Най-високопоставеното от петте основи е изричането на Келиме-и шеха̄дета и приемане на значението му. След него идва нама̄зът, после е говеенето, ходенето на хадж и накрая даването на зекя̄т. Има единодушие по отношение на това, че произнасянето на Келиме-и шеха̄дета е на първо място. Болшинството учени са казали, че подредбава на останалите е такава, каквато посочихме. Пръв станал фарз Келиме-и шеха̄детът – още в началото на исляма. Петкратният нама̄з е станал фарз (задължителен) в нощта на Ми’ра̄джа (Възнесението) през дванадесетата година от бисет, година и няколко месеца преди Хиджра (Преселението). Говеенето през рамаза̄на е станало фарз в месец ша’ба̄н, втората година по Хиджра. Зекя̄тът е станал фарз през същата година по време на рамаза̄на, а хаджът – през деветата година по Хиджра.

“Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”