Въпрос:

Кое е най-ценното поклонение?

Отговор:

Най-ценното поклонение след вярата е нама̄зът. Нама̄зът е стълба на религията. Той е най-високопоставеният иба̄дет и е второто условие на исляма. Арабското му име е саля̄т. Саля̄т означава молитва, милост и покаяние. Тъй като в нама̄за са събрани и трите значения на думата, той бил наречен саля̄т.

Петкратният нама̄з е най-харесваното и многократно повелявано дело от Алла̄ху теа̄ля̄. След вярата нама̄зът е най-важната заповед на Алла̄ху теа̄ля̄ към Неговите раби. Той е първият фарз в религията. В Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде от нама̄за. Човек, който успее да премине равносметката за нама̄за, ще бъде спасен от всички страдания и ще постигне безкрайно спасение. Избавлението от огъня на Ада и влизането в Рая зависят от правилното изпълняване на нама̄за. А за правилен нама̄з е необходим най-напред безупречно взет абдест и започване на изпълнението без да се проявява мързел. Трябва да се положат усилия за възможно най-хубаво изпълняване на всички движения.

Онова праведно дело, което събира всички иба̄дети в себе си и доближава най-много до Алла̄ху теа̄ля̄, е нама̄зът. Любимият ни Пророк (саллялла̄ху алейхи ве селлем)е казал: “Нама̄зът е стълба на религията. Подсилва религията си този, който извършва нама̄з, а некланящият без съмнение я руши.” Човек, постигнал честта да кланя правилен нама̄з, ще бъде предпазен от грозни и лоши деяния. В 45-о знамение на сӯра Анкебӯт по смисъл се казва: “Правилно извършеният нама̄з пази човека от вършене на мръсни, грозни и забранени дела.”

Ако един нама̄з не отдалечава от злото, значи не е правилен. Той е нама̄з само привидно. Но заедно с това, трябва да се продължи с изпълнението на привидния нама̄з, докато стане истински. Ислямските учени са казали: “По-добре нещо, отколкото нищо.” Нашият Господ, Който е Притежател на безкрайно добро, може да приеме образа за истински. Не бива да се казва: “Ако ще кланяш грешно, по-добре изобщо недей!” Трябва да се каже така: “Оправи си нама̄за и кланяй както се изисква от теб!” Във втория израз има тънък подход към нещата, който трябва до се проумее и прилага.

Нама̄зът трябва да се извърши с джемаат (групово). Груповото кланяне е по-голям сева̄б от самостоятелното. В нама̄за всеки крайник трябва да изразява смирение, а сърцето да изпитва страх от Алла̄ху теа̄ля̄. Единственото нещо, което ще спаси от бедствия и страдания в земния и отвъдния живот, е нама̄зът. Алла̄ху теа̄ля̄ в сӯра Му’минӯн по смисъл казва: “Вярващите ще бъдат спасени при всички случаи. Те изпълняват своите нама̄зи смирено.”

Поклонения, изпълнявани в опасни места и времена, са много по-ценни от останалите. Когато врагът напада, дори малките дела на войниците ще придобият голяма ценност. Ето защо поклоненията на младежите са много ценни, защото те преодоляват лошите желания на нефса и нежеланието за изпълнение на иба̄дети.

В младежките години човекът е нападан от трима врагове, които не желаят той да се поклоня. Това са шейта̄нът (сатаната), нефсът и лошият приятел. В основата на всяко зло е третият враг. Ако младежите не се подчинят на лошите желания, идващи от него, и изпълнят нама̄за, без да пропускат и останалите поклонения, ще са извършили нещо много ценно. Ще постигнат в пъти повече сева̄б, отколкото възрастните получават за своите дела. За малко поклонения ще бъдат дарени с много награди.

“Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”