Винаги виждах как съседът ни седи в кафенето. Нито веднъж не съм го зърнал в джамията.

   Джамията беше точно срещу кафенето и муеззинът пет пъти на ден четеше езан. Съседът ни го чуваше, но продължаваше играта.

   Един ден научихме от неговите приятели, че е тежко болен. Отидох да го видя. Забелязах, че е много отслабнал. Синът му, който четеше Коран-и керим до главата на баща си, – щом ме видя – рече:

  – Ходжа, добре, че дойде! Състоянието на баща ми съвсем се отежни. Не може да говори, а бълнува, повтаряйки думата “Санзот”.

  – Какво ли означава “Сазнот”? – попитах аз.

  – Не успяхме да разберем и ние! – отвърна синът.

  – Сигурно е някакво лекарство. Да отида в аптеката на ъгъла и да попитам.

   Отидох да поразпитам, но щом се върнах, забелязах, че всички плачат. Големият син ми каза:

  – Ходжа, баща ни умря. До последно повтаря името на онова лекарство. Успяхте ли да го намерите?

 – Вече няма значение – казах аз и смених темата, защото в аптеката се бяха подиграли с мен, защото “Санзот” е била дума, която ползвали, играейки на карти.

   ПОУКА: С каквото са били заети сърцето и езика на един човек приживе, с него ще бъдат заети и на сетния дъх…