Веднъж хората са отишли при халифа Харун Решид – за да се оплачат от поучителните думи на Бехлюл Даана (който постоянно ги наставлявал и правел забележки, когато виждал да вършат непозволени от исляма неща) – и му рекли: “Ваше величество, какво му пречат нашите постъпки? Да ни остави на мира. Всяка овца ще виси за своя крак (т.е. всеки ще бъде питан за своите дела, а не за тези на другите) !” Халифът извикал Бехлюл Даана “рахметуллахи алейх” и му предал желанието на хората. Бехлюл Даана напуснал двореца тихомълком, без да каже и една дума. Отишъл, взел няколко овце, заклал ги и окачил техните крака на всички ъгли на улицата. Хората му се засмяли, казайки: “Че какво друго да се очаква от един луд?” С времето обаче окачените крака се вмирисали  и започнали да дразнят всички наоколо. Когато вонята станала непоносима, същите хора пак отишли при халифа и му обяснили ситуацията.

   Халифът отново привикал Бехлюл Даана и го запитал за причината. Бехлюл Даана отвърнал така: “Вероятно разбраха, че едно извършено зло вреди на всички. Аз нищо не съм направил, показах им само, че всяка овца ще виси за своя крак.”