Въпрос:

   По какъв начин трябва да се вярва в съдбата?

   Отговор:

   Ве бил-кадери, хайрихи ве шеррихи миналла̄хи теа̄ля̄: Това означава “Повярвах, че доброто и лошото (по отношението на създаване) е от Алла̄ху теа̄ля̄.” Всяко добро или зло, всяка полза или вреда, печалба или загуба – сполетели хората – идват с позволението на Алла̄ху теа̄ля̄.

   Желанието на Алла̄ху теа̄ля̄ относно съществуването на нещо се нарича кадер съдба. Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза̄. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (като синоними).

   Алла̄ху теа̄ля̄ е дал ира̄де [желание, воля] на рабите и го сторил причина за създаване на делата. Когато човек поиска да направи нещо, Алла̄ху теа̄ля̄ създава неговото дело ако и Той пожелае. Ако човек не пожелае и Алла̄ху теа̄ля̄ не пожелава, като не създава това дело.

   Алла̄ху теа̄ля̄ е заповядал всички да се уповават в Него [това се нарича тевеккюл]. Едно от знаменията, повеляващо това, носи следния смисъл: “Тевеккюлът е условие на вярата”. В сӯра Ма̄иде по смисъл се казва: “Ако имате вяра, уповавайте се в Алла̄ху теа̄ля̄.”, в сӯра А̄л-и Имра̄н: “Алла̄ху теа̄ля̄ без съмнение обича уповаващите Му се.”, в сӯра Таляк: “Ако някой се уповава на Алла̄ху теа̄ля̄, Алла̄ху теа̄ля̄ му е достатъчен.”, а в сӯра Зумер: “Не е ли достатъчен Алла̄ху теа̄ля̄ за Своя раб?” Има още много свещени а̄йети с подобни значения.

   Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е казал: “Показаха ми една част от общността. Бяха напълнили планини и полета. Учудих се, че са толкова многобройни и се зарадвах. Попитаха ме: “Зарадва ли се?”, отговорих: “Да!” Тогава ми казаха: “Само седемдесет хиляди от тях ще влязат в Дженнета без съд.” Когато попитах: “Кои са те?”, отговориха: “Онези, които не примесват в свои дела магия, дамгосване, гадателство и не се уповават и разчитат на друг, освен на Алла̄ху теа̄ля̄.” Ука̄ше (радиялла̄ху анх), който е бил сред слушателите, станал и казал: “О, Расӯляллах! Отправете молитва, за да мога да бъда от тях!” Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) направил следната ду’а̄: “О, Господи! Стори го от тях!” Когато някой друг станал и поискал същото, любимият ни Пророк отвърнал: “Ука̄ше те изпревари!”

   Тевеккюл е да се прибягва до причините и да не се мисли за останалото (резултата). “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”