Въпрос:

Критиците на исляма казват: “Ислямът дава право на мъжа да се жени за четири жени. Нещо, което е абсолютно несъвместимо с представата за семейство, семейни връзки и социален ред.” Как бихме отговорили?

   Отговор:
   Ислямът се е появил преди четиринадесет века. Тогава в Арабия (родното място на исляма) жените са нямали никакви права. Всеки е живеел с колкото жени пожелае и не е чувствал никаква отговорност към тях. В онова време жените не са имали никаква стойност. Много семейства са погребвали живи своите дъщерички. Ислямът, който се е появил на такова място, крайно ограничил за времето си броя на жените, с които мъжете са можели да живеят. Той е дал права на жените и е предпазил разведената жена от мизерия, като още преди брака е определил “мехир”, който трябва да ѝ бъде платен в случай на развод. Противно на твърденията на критиците, ислямът не е презрял жените, а е опазил техните права и им е дал по-висок статус. Тези факти, които изложихме по-горе, са обяснени по-подробно в книгата “Дия̄-ул-кулйӯб”, започвайки от 324-а страница. Тази книга е написана от Исхак Ефенди от Харпут с цел да опровергае клеветите и лъжите на християните протестанти, които те изричали за исляма. Тази книга е отпечатана от книгоиздателство “Хакӣкат Кита̄беви” под името “Сеvap Veremedi = Не можа да отговори”. 

   Днес всеки трябва да знае, че ислямът не е повелил на един мюсюлманин да се ожени задължително за четири жени, а само е позволил това. С други думи, жененето за повече от една жена не е нито фарз (задължително), нито суннет, а е мубах (т.е. нито е повелено, нито пък забранено. Дали ще носи сева̄б (награда) или грях зависи от възнамерението на извършителя). Мехмед Зихни ефенди (рахиме-хулла̄ху теа̄ля̄) в началото на раздела Муна̄кеха̄т (засягащ теми като брак, развод, издръжка на семейство и др.) в книгата “Ни’мет-и исля̄м” казва: “Нито разводът, нито жененето за четири жени не е ва̄джиб (задължение) в исляма. Нито пък е мендуб (нещо, което при извършване носи сева̄б, а при пропускане не носи грях). Те са разрешени в случаи на необходимост. Мъжете не са длъжни да се женят за четири жени, а жените не са длъжни да приемат това (т.е. не са длъжни да бъдат втора, трета или четвърта съпруга на един мъж).” Ако правителството забрани нещо, което е мубах, то вече става хара̄м (абсолютно забранено), а не мубах. Защото мюсюлманинът не се противи на закона и не върши престъпления. Мюсюлманинът е човек, който не вреди на себе си и на околните. Освен това ислямът е установил икономически и социални условия, които защитават правата и свободите на първата съпруга, ако мъжът има намерение да се ожени за втора. Другите жени, за които се жени по-късно, също имат специални права. Ислямът забранява брака с повече от една жена за онези, които не отговарят на посочените условия и няма да могат да съблюдават правата на жените. От друга страна, сева̄б е (т.е. това ще донесе благословии, награди в отвъдния свят) за мъжа, ако се откаже от втори брак с цел да зарадва първата си жена. Освен това хара̄м (грях) е да се ранява сърцето на вярващ човек, в този случай – на първата съпруга. През ХХ век поради затрудненото препитание, което обхваща народите, повечето мъже не отговарят на изброените условия. Очевидно е, че не е джа̄из (позволено) за подобни хора да се женят за втори път. Ислямът приема, че правилата, които се основават на обичаите и традициите, могат да се променят съобразно времето и следователно днес мюсюлманите имат само една жена. 

   Що се отнася до полигамията (многоженството, многобрачието) нека да видим какво е положението в другите държави и религии. Бракът с няколко жени е разрешен в 30-а глава на Битие, 21-а на Второзаконие и 2-а глава на Самуел Втори в Тората (Стария завет), който християните и евреите приемат. Пророците Да̄вуд (Давид) и Сюлейма̄н (Соломон) са имали много жени и наложници. Императорите на Източната Римска империя винаги са имали по няколко жени, както и германските императори. Например Фридрих Барбароса (1152-1190) е имал три-четири жени. Ескимосите могат да се женят за втори път при условие, че първата съпруга разреши. Мормонската християнска секта, основана в Америка през 1830 г., позволява на един мъж да се жени за повече от една жена. (Но в момента американските закони забраняват това.) Дори в днешна Япония един мъж може да се ожени за няколко жени.

   Предвид гореизброените факти би било голяма несправедливост да се обви-нява исляма поради това, че “позволява многоженството”. Полигамията е била приета от много страни и религии. Известният поет Джон Милтън (1608-1674) казва: “Защо нещо, което не е забранено нито в Стария Завет, нито в Евангелията, да е срамно и аморално (порочно)? Предишните пророци (алейхимусселя̄м) винаги са имали по няколко съпруги. Ето защо многоженството не е прелюбодеяние. Съвместимо е със закона и здравия разум.”

   Знаменитият писател Монтескю (1689-1735) казва: “Ако вземем под внимание факта, че в топлите страни жените телесно се развиват по-бързо, но и по-бързо стареят, съвсем нормално е за тамошните мъже да сключват бракове с няколко жени.” Както е посочено и по-горе, поради затруднените икономически условия в ислямските страни, вече многобрачието почти липсва.