Въпрос:

   Какво е станало с оригиналното Евангелие и истинската религия на пророка Исус “алейхисселям”?

   Отговор:

   Правилната религия на Ӣса̄ “алейхисселя̄м” е била коварно променена от враговете ѝ за кратко време. Един евреин на име Пол (Павел) се е престорил, че вярва в Исус и разпространява неговата религия, като междувременно е унищожил низпосланото, истинското Евангелие. По-късно се появили четирима души, които написали това, което са чули от апостолите. Макар че се появили четири книги, наречени Евангелия, и те не били пощадени от лъжите на Пол, които били вкарани в тях. Макар апостолът Варнава да е записал коректно онова, което е видял и чул от Ӣса̄ “алейхисселя̄м”, това Евангелие също било заличено. С времето броят на Евангелията се увеличил и навсякъде е започнало да се чете различна книга. Константин Велики е бил езичник, но по-късно е приел християнството. Разширил гр. Византион (Истанбул), разгърнал мащабно строителство и преименувал града в Константинопол. През 325 г. след Хр. е свикал 318 духовници в Никея и им наредил да обединят всички Евангелия в едно ново, и в него е сторил да вмъкнат много неща, характерни за езичеството – предишната му религия. Приел Коледа за начало на годината и основал нова религия на име християнство (оригиналната религия се нарича назарянство, а видоизменената и изопачена – христриянство). В истинското Евангелие на Ӣса̄ “алейхисселя̄м” и в това на Варнава е съобщено, че Аллах е един. Идеята за Троицата, измислена от Платон, е намерила място в първите четири изопачени Евангелия. Константин е сторил да вмъкнат в новото Евангелие и идеята за Троицата. Духовник на име Арий е казал, че това ново Евангелие е грешно, че Аллах е един и че Ӣса̄ “алейхисселя̄м” не е Негов син, а Негов раб. Въпреки това духовниците не го послушали, а дори го отлъчили от църквата. Арий е избягал в Египет, където е разпространил единобожието, но по-късно бил убит.

  Кесарите след Константин останали в недоумение между мезхеба на Арий и новата християнска религия. В Константинопол били проведени втори и трети духовен събор; в Ефес – намиращ се между Измир и Ай-дън – четвърти; в Кадъкьой – пети и в Константинопол – шести. Така се появили още нови Евангелия. След време Мартин Лутер и Калвин са направили поредните промени през 931 [1524] г. Християните, повярва-ли в това ново Евангелие, са били наречени протестанти. Ето така християнската религия е придобила странен вид, противоречащ на разума и истината. 


  (Откъс от “Пълен Илмихал “Сеадет-и Ебедиййе”)