Въпрос:

   Бихте ли написали някои свещени хадиси за красивия ислямски морал?

   Отговор:

1 – Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина. Те не се засягат един друг. Ако човек помогне на свой брат по религия в някое дело, то и Алла̄ху теа̄ля̄ ще го улесни в неговото. Ако някой спаси един мюсюлманин от проблем и го зарадва, то и Алла̄ху теа̄ля̄ ще го спаси от затруднение в най-тежките моменти на Съдния ден. Ако някой прикрие срамна постъпка или грешка на мюсюлманин, то и Алла̄ху теа̄ля̄ ще прикрие неговите срамни постъпки и грешки. [Буха̄рӣ, Муслим]

2 – Докато човек помага на свой брат по религия, то и Алла̄ху теа̄ля̄ ще му помага на него. [Муслим]

3 – Алла̄ху теа̄ля̄ е създал някои раби, за да задоволяват нуждите на другите и да им помагат. Изпадналите в нужда отиват при тях. За тях няма страх от мъчение в отвъдното. [Табера̄нӣ] ”

4 –Алла̄ху теа̄ля̄ – в земния живот – е дал много благословии на някои (хора). Създал ги е, за да бъдат полезни на рабите Му. Ако те раздават тези благословии на рабите на Алла̄ху теа̄ля̄, техните благословии няма да намалеят. Но ако не ги предават на рабите на Алла̄ху теа̄ля̄, Той ще ги отнеме от тях и ще ги даде на други. [Табера̄нӣ, Ибни Ебид-дуня.] 

5 – Посрещането на нуждите на един брат мюсюлманин е по-печелившо (дело) отколкото десет години и’тика̄ф. А един ден и’тика̄ф – в името на доволството на Алла̄ху теа̄ля̄ – отдалечава твърде много от джехеннемския огън. [Табера̄нӣ и Ха̄ким.] [И’тика̄ф е денонощно оставане в джамия през последните десет дни от месец рамаза̄н (с цел иба̄дет).] 

6 – Ако човек извърши някоя работа (т.е. окаже помощ) на свой брат по религия, то хиляди меля̄икета (ангели) ще се молят за него. За всяка негова крачка, която прави, отивайки на помощ, ще му се опрости по един грях и в Съдния ден ще бъде дарен с блага. [Ибни Ма̄дже]

7 – Ако някой тръгне да помага на свой брат по религия, при всяка негова крачка ще му бъдат опростени седемдесет гряха и ще бъде дарен със седемдесет сева̄ба. Това ще продължи, докато приключи работа. А когато тя свърши, всички негови грехове ще бъдат опростени. А ако умре по време на това дело, ще влезе в Дженнета без да бъде разпитан. [Ибни Ебид-дуня]

8 – Ако някой отиде при държавните управници с цел да осигури спо-койствие на свой брат по религия или за да го спаси от неприятност – и положи усилие по този път – в Съдния ден, когато краката на всички ще се подхлъзват на моста Съра̄т, Алла̄ху теа̄ля̄ ще му помогне да премине бързо през него. [Табера̄нӣ]

9 – Най-любимото дело при Алла̄ху теа̄ля̄ е да се зарадва му’мин (вярващ), като му се даде дреха или като се нахрани, или като се посрещне друга негова нужда. [Табера̄нӣ]

10 – Най-обичаното дело при Алла̄ху теа̄ля̄ – след фарзовете – е радването на един му’мин (вярващ). [Табера̄нӣ]

[Заповедите на Алла̄ху теа̄ля̄ се наричат “фарзове”. От този хадӣс-и шерӣф се разбира, че Алла̄ху теа̄ля̄ най-много обича онези мюсюлмани, които вършат фарзовете. Нещата, които са вредни, грозни и забранени от Алла̄ху теа̄ля̄ се наричат “хара̄ми”. Алла̄ху теа̄ля̄ обича повече онзи, който отбягва хара̄мите, отколкото онзи, който върши фарзовете. Притежанието на красив нрав е фарз, а на лош – хара̄м. Отбягването на злото е по-ценно и носи по-голям сева̄б, отколкото да се върши добро.]

11 – Когато някой стори добро на един вярващ, Алла̄ху теа̄ля̄ създава от това добро едно меля̄ике (ангел). Този ангел безспир изпълнява иба̄дет. Сева̄бите от тези поклонения се дават на човека, който щом почине и бъде поставен в гроба, ангелът – сияен и приятен – идва там. Той (мъртвецът) – щом види меля̄икето – се успокоява и развеселява, и го пита: “Кой си ти?” Меля̄икето отговаря: “Аз съм твоето добро към еди-кой си човек и радостта, която породи в сърцето му. Днес Алла̄ху теа̄ля̄ ме изпрати да те зарадвам и да се застъпя за теб в Съдния ден, и да ти покажа мястото в Дженнета.”

12 – Попитали Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем): 
– Кои са главните неща, ставащи причина за влизане в Дженнета? 
– Страхът от Алла̄ху теа̄ля̄ и притежанието на добър нрав. – отговорил той. 
– Кои са главните неща, ставащи причина за влизане в Джехеннема? 
– Неконтролирането на езика и страстта. [Тирмизӣ, Ибни Хибба̄н и Бей-хакӣ]

13 – Човекът с най-силна вяра сред вас е онзи, който има най-красив характер и e най-благ спрямо жена си. [Тирмизӣ и Ха̄ким]

14 – Човекът – поради красивия си нрав – ще достигне до най-високите степени в Дженнета (Рая). [На̄филе] иба̄детите не могат да го докарат до там. А лошият нрав – от друга страна – влачи човека към най-дълбоките ями на Джехеннема (Ада). [Табера̄нӣ]

15 – Най-лесният и лек иба̄дет е малкото говорене и притежанието на добър нрав. Обърнете внимание на тези мои слова! [Ибни Ебид-дуня]

16 – Един човек е попитал Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем): “Кое е най-доброто дело?” “Да имаш красив нрав” – отговорил той. Мъжът станал и си отишъл. След малко пак се е завърнал, приближил се към него откъм дясната му страна и запитал: “Кое е най-любимото дело на Алла̄ху теа̄ля̄?” Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) пак отвърнал: “Да имаш добър нрав.” После мъжът е дошъл изотзад и пак попитал: “Кое е най-доброто, най-ценното дело?” Любимият ни Пророк се обърнал към него и казал: “Не можа ли да разбереш какво означава да имаш добър нрав? Опитай се, колкото можеш, да не се ядосваш на никого!”

17 – Обещавам ви, че ще влезе в Дженнета онзи мюсюлманин, който не спори и не ранява с думи никому, макар че може да е прав. Обеща-вам ви, че ще влезе в Дженнета човека, който не лъже, дори на шега или с цел да разсмее околните. Обещавам ви, че човекът с добър нрав ще постигне високи степени в Дженнета. [Ебӯ Да̄вуд, Ибни Ма̄дже и Тирмизӣ]

18 – В един хадӣс-и кудсӣ Алла̄ху теа̄ля̄ по смисъл казва: “Доволен съм от ислямската религия, която ви изпратих. [Ще съм доволен от онези, които приемат тази религия и спазват повелите и забраните ѝ. Ще ги заобичам.] Изграждането на тази религия е възможно единствено с щедрост и добър нрав. Ежедневно – с тези две неща – показвайте, че вашата религия е завършена (изградена).” [Табера̄нӣ]

19 – Както горещата вода топи леда, така и добрият нрав топи (унищожава) греховете на човека. Както оцетът разваля меда и го прави негоден за ядене, така и лошият нрав разваля (унищожава) иба̄детите на човека. [Табера̄нӣ]

20 – Алла̄ху теа̄ля̄ обича и помага на хората с благ нрав, а не помага на суровите и гневливите. [Табера̄нӣ]

21 – Кой е онзи, за когото е хара̄м (забранено) да влиза в Джехеннема, а за джехеннемския огън е забранено да го гори? Известявам ви за него, слушайте внимателно! Това са всички онези, които не се ядосват! [Тирмизӣ] [Този хадӣс-и шерӣф е написан и в 98-о писмо, споменато по-горе.]

22 – Мекото държание е голямо добро, дадено от Аллах на Неговия раб. Прибързаността е пътят на Шейта̄на. Това, което Алла̄ху теа̄ля̄ обича, е благият и спокоен характер. [Ебӯ Йа’ла̄]

23 – Човек – благодарение на кротост и сладкодумие – може да достиг-не до степените на онези, които денем говеят, а нощем кланят нама̄з. [Ибни Хибба̄н]

24 – Алла̄ху теа̄ля̄ обича онзи, който побеждава своя гняв, когато е ядосан, и се държи благо. [Исфеха̄нӣ]

25 – Внимавайте! Съобщавам ви! Онзи, който иска да постигне високите степени на Дженнета, нека да се държи меко към проявяващия неуважение! Да прости на угнетяващия! Да бъде щедър спрямо стиснатия! Да се грижи за своите другари и роднини, които не го търсят и не питат за него! [Табера̄нӣ]

26 – Да си силен не се изразява в това да победиш някого. Да си силен означава да победиш гнева си. [Буха̄рӣ и Муслим]

27 – Онзи, който дава селям с усмихнато лице, получава сева̄ба на раздаващите милостиня. [Ибни Ебид-дуня]

28 – Следните неща са все милостини: Да се усмихне на брат по рели-гия; да се придобият полезни знания; да се възпира от вършене на зло; да се посочи на чужденците търсените от тях места; да се премахнат от улиците камъни, тръни, кокали и подобните на тях грозни, мръсни и вредни неща, и да се дава на другите вода за пиене. [Тирмизӣ]

29 – “Има такива палати в Дженнета, че човека, който е в тях, може да види всяко място, което пожелае, и да се покаже на всяко място, което пожелае”. Когато Ебӯ Ма̄лик-ил-Еш’арӣ е попитал: “О, Расӯляллах! На кого ще бъдат дадени такива палати?”, Пророкът ни (алейхисселя̄м) отговорил: “На онези, които говорят с благи думи, щедри са и размишляват над съществуването и величието на Алла̄ху теа̄ля̄, и Му се молят, докато другите спят.”

Споменатите хадӣс-и шерӣфи са от книгата “Тергӣб и Терхӣб”.