Въпрос:
Какво означава еф’а̄л-и мукеллефӣн и бихте ли дали информация за тях?
Отговор:
Заповедите и забраните на ислямската религия се наричат ахкя̄м-и шер’иййе или ахкя̄м-и исля̄миййе. Наричат се още еф’а̄л-и мукеллефӣн. Еф’а̄л-и мукеллефӣн е от осем части: фарз, ва̄джиб, суннет, мустехаб, муба̄х, хара̄м, мекрӯх и муфсӣд.
1 – ФАРЗ: Неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ е заповядал ясно и категорично в Кора̄н-и керӣм. Тяхното неизпълняване е хара̄м. Онзи, който не вярва в тях или не отдава значение, напуска исляма. Фарзът е два вида:
Фарз-и айн: Той трябва да се изпълнява от всеки мукеллеф мюсюлманин, като вярата, ритуалното измиване (абдест), извършването на гусюл (цялостно измиване на тялото), изпълняването на петкратен нама̄з, говеенето през месец рамаза̄н, даването на зекя̄т при забогатяване и отиването на хадж. [Известни са 32 и 54 фарза.]
Фарз-и кифа̄йе: Когато няколко мюсюлмани или само един осъществи този фарз, за останалите задължителността му ще отпадне. Отвръщането на поздрава селя̄м, измиването на тялото на починал мюсюлманин, кланянето на джена̄зе (погребален) нама̄з, наизустяването на Кора̄н-и керӣм (такъв човек се нарича ха̄фъз), правенето на джиха̄д, изучаването на религиозни и научни познания в повече от необходимото за професията и търговията са все примери за такива фарзове.
2 – ВА̄ДЖИБ: Заповеди, които трябва да се изпълняват, както фарзовете, само че техните доказателствата в Кора̄н-и керӣм не са така ясни. Такива примери са кланянето на витир, изпълняването на байрамски нама̄з, коленето на курбан от заможни мюсюлмани и даването на фътр. Ва̄джибите са силни като фарзовете. Пропускането на ва̄джиба е тахрӣмен мекрӯх. Този, който отрича ва̄джиба, не става неверник. Онзи, който не изпълнява ва̄джиба, ще заслужи наказание в Ада.
3 – СУННЕТ: Това са неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ не е споменал ясно, но Пророкът ни (алейхиссаля̄ту весселя̄м) е похвалил тяхното изпълнение или самият той ги е изпълнявал редовно, или не ги е възбранявал, когато е виждал някой друг да ги върши. Нехаресването на суннета е куфр [изкарва от религията]. Онзи, който харесва, но не изпълнява, няма да бъде наказан в отвъдното. Ако някой го изпуска редовно и без извинение, ще заслужи порицание и ще бъде лишен от съответния сева̄б. Например, суннет (сунна) е да се чете еза̄н; да се чете ика̄мет; да се кланя групов нама̄з; да се ползва мисва̄к по време на абдест; да се дава угощение в първата брачна нощ и да се обрязва детето.
Суннетът е два вида.
Суннет-и муеккеде: Това са силни суннети, които Пророкът ни (алейхисселя̄м) e изпълнявал редовно или пропускал много рядко. Например, суннета на сутрешния нама̄з, първия и последния суннет на обедния, суннета на акшам (вечерния) нама̄з и двата рeкята последен суннет на нощния (ятсъ) нама̄з. Тези суннети никога не бива да се пропускат без извинение. Всеки, който не ги харесва, става неверник.
Суннет-и гайр-и муеккеде: Това са действия, които Пророкът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е изпълнявал от време на време като поклонение. Например, първите четирирекятови суннети на следобедния (икинди) и нощния (ятсъ) нама̄з. Няма да е грях дори се пропускат многократно, но ако не се изпълняват (безпричинно) изобщо, могат да станат причина за порицание и лишение от застъпничество.
Суннет-и алел-кифа̄йе: Това са суннети, които отпадат от другите мюсюлмани ако се извършат от един или няколко му’мини. Например, да се дава селя̄м и прави и’тика̄ф (денонощно оставане и уединяване в джамия през последните 10 дни от месец рамаза̄н с цел правене на иба̄дет). Суннет е да се изрича Бесмеле, когато се започва абдест, ядене, пиене и всякакви други благословени дела.
4 – МУСТЕХАБ: Те се наричат още мендуб или едеб (благоприличие), и са като суннетите гайри муеккеде. Това са неща, които Пророкът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е извършил един или два пъти през живота си или пък неща, които обичал и харесвал. Например, да се дава име на новородено дете на седмия ден от раждането, да се коли акӣка за малките деца, да се обличат красиви дрехи и да се ползват хубави ухания. Онзи, който ги изпълнява, получава голям сева̄б, но ако ги пропуска, няма да бъде наказан или лишен от застъпничество.
5 – МУБА̄Х: Дела, които не са нито повелени, нито възбранени. За тях не е съобщено, че са греховни или носят сева̄б. Ако се изпълнят с добро намерение – носят сева̄б, а с лошо – стават причина за наказание в отвъдното. Примери за подобни неща са спането, яденето на разнообразни халял храни, обличането на разнообразни, но позволени от исляма дрехи и др. Ако се правят с цел следване на исляма и изпълняване на заповедите му – носят сева̄б. Например, да се яде с цел да се укрепне тялото за изпълняване на поклонения.
6 – ХАРА̄М: Това са неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ е забранил ясно в Кора̄н-и керӣм, като е казал: “Не ги правете!” Тяхното вършене е категорично забранено. Един човек, който каже “Това е хара̄м!” за един халял или “Това е халял!” за един хара̄м, губи вяра и става неверник. Отбягването на хара̄мите е фарз и носи голям сева̄б.
Хара̄мите са два вида:
Хара̄м ли-айнихӣ: Тук спадат убийството, прелюбодеянието, хомосексуализмът, хазартът, пиенето на вино и всякакъв вид алкохол, лъжата, кражбата, яденето на свинско, кръв и мърша. За жените е хара̄м да излизат навън с непокрити глави, ръце и крака. Всички тези неща са забранени и тяхното вършене носи големи грехове. Ако човек изрече Бесмеле преди да извърши тези грехове или смята, че са халял, или не отдава значение на факта, че са забранени от Алла̄ху теа̄ля̄, става неверник. Ако ги приема за хара̄ми, но ги върши със страх, няма да напусне исляма, но ще заслужи мъчение в Ада. Ако упорства в греха и умре без да се покае, може на сетния дъх да загуби вяра.
Хара̄м ли-гайрихӣ: Те по същество са халял, но поради престъпване на права, стават хара̄м. Например, да се влезе в чужда градина и да се откъсне плод без разрешението на собсвеника, да се крадат вещи или пари, да се изменя на доверието, да се дава или взема подкуп, да се печели с лихва и хазарт. Ако човек върши тези неща, като изрича Бесмеле или казва “Те са халял!”, не става неверник, защото това е човешко право и собственикът може да си го възстанови. В Съдния ден наградите (сева̄бите) на седемстотин рекята намаз, кланяни групово и приети от Алла̄ху теа̄ля̄, ще бъдат взети (от угнетителя) за право с тегло на сребро, тежащо пет ечемика и половина (един данк), и дадени на притежателя на правото (онеправдания). Въздържането от хара̄ми носи повече сева̄б от вършенето на поклонения. Ето защо трябва да изучим хара̄мите и да ги отбягваме.
7 – МЕКРӮХ: Те са неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ и Мухаммед (алейхиссе-ля̄м) не харесват и заличават сева̄бите на иба̄детите.
Мекрӯхите са два вида:
Тахрӣмен мекрӯх: Това е пропускането на ва̄джиба и е близо до хара̄ма. Тяхното вършене довежда до наказание в отвъдното. Те са неща от рода на изпълняването на нама̄з по време на изгрев или залез, или когато Слънцето e най-високо на хоризонта. Човек, който съзнателно извърши такъв тип мекрӯх, става непокорник и грешник: ще заслужи мъчение в Ада. Ако в нама̄за се пропусне ва̄джиб или извърши тахрӣмен мекрӯх, ще трябва да се откланя изново. Но ако се извърши поради забрава, трябва да се направи седжде-и сехв.
Тензӣхен мекрӯх: Дела, които са близки до халяла или действия, които е по-добре да не се извършат, отколкото да се правят. Пропускането на суннетите гайр-и муеккеде и мустехабите е от този вид.
8 – МУФСӢД:Те санеща, които развалят започнатите поклонения или делата, позволени от исляма.Такива примери саразвалянето на вярата, нама̄за, брака, хаджа, зекя̄та или покупко-продажбата. Отричането на Алла̄ху теа̄ля̄ и Кора̄н-и керӣм разваля вярата и изкарва от исляма. Смехът по време на нама̄з разваля и нама̄за, и абдеста. Съзнателното ядене по време на говеене разваля оруджа.
Тези, които вършат фарзове, ва̄джиби и суннети, и се въздържат от хара̄ми и мекрӯхи, получават сева̄би (награди). А онези, които вършат хара̄ми и мекрӯхи, и не изпълняват фарзове и ва̄джиби, получават грехове. Сева̄бът, който се печели от въздържанието от един хара̄м е в пъти по-голям от сева̄ба за изпълняване на фарз, а сева̄бът от един изпълнен фарз е по-голям от сева̄ба на неизвършен мекрӯх. Сева̄бът от отбягването на един мекрӯх е по-голям от сева̄ба на извършен суннет. Обичаните от Алла̄ху теа̄ля̄ дела – които попадат в категорията муба̄х – се наричат благодеяния. От тези дела също се получават сева̄би, но те са по-малки от тези на суннета.
“Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”