Въпрос:
Бихте ли дали знание за неверието? Кой човек се нарича неверник?
Отговор:
Най-голямото
зло, сред всички злини, е отричането на Алла̄ху теа̄ля̄. Проява на неверие е да
не се вярва във всичко, в което (според исляма) задължително трябва да се
вярва. Куфр е да не се вярва в Мухаммед (алейхисселя̄м). ВЯРА (ӢМĀН) е да се
повярва от сърце във всичко, което Мухаммед (алейхисселя̄м) е донесъл от
Алла̄ху теа̄ля̄, и да се потвърждава с език. Когато
има извинителна причина (препятствие), потвърждението с езика може да се
пропусне. За да се появи вяра в даден човек (за да стане мюсюлманин), той
трябва да се опази от нещата, които ислямът съобщава, че са признаци на
неверие. Омаловажаването на една от заповедите и забраните на исляма,
подигравките с Кора̄н-и керӣм, меля̄икетата или с един от пророците
(алейхиссаля̄ту веттеслӣма̄т) са от признаците на неверие. Когато се каже
“отричане” се има предвид “да не се потвърди (повярва), когато се чуе”.
Съмнението е вид отричане.
Има три вида
неверие: Джехлӣ, джухӯдӣ и хукмӣ.
I – Това е неверието на онези, които не са
чували или размишлявали (за вярата). Нарича се джехлӣ (тъй като е породено от
невежество) и е два вида:
a) Обикновено: Онези, които са попаднали в тази категория,
знаят, че са невежи. При тях не може да се говори за грешно убеждение, защото
са като животните: онова, което разграничава хората и животните, e познанието и
разбирането. Тези хора са дори по-низки от тях, защото животните изпълняват
перфектно онова свое задължение, което им е възложено по сътворение.
b) Джехл-и муреккеб, т.е. грешно, отклонено вероубеждение:
Тук попадат гръцките философи и мюсюлманите от отклонените седемдесет и две
течения, чиито вероубеждения противоречат на онова, което е ясно обявено в
исляма. Това невежество е по-опасно от първото и представлява болест, чийто лек
не е известен.
II – Куфр-и джухӯдӣ. Нарича се и куфр-и ина̄дӣ. Тези хора
не вярват (не стават мюсюлмани) поради инат, макар да са проумели истината.
Това неверие се поражда от високомерието, страстта към високите постове и
страха от порицанията на хората. Примери за подобни неверници са Фараонът,
неговата свита и ромейският цезар Ираклий.
III – Куфр-и хукмӣ. Когато човек каже или направи нещо,
символизиращо неверие, – дори да потвърждава от сърце и казва, че вярва в
исляма – той става кя̄фир (напуска религията). Оценяването на нещата, чието
неоценяване е повелено от исляма или неоценяването на онова, чието оценяване е
повелено от исляма, е куфр, т.е. изкарва от исляма.
“Книга за намаза”/Хилми бин Саид
Dinimizislam.com
Ehlisunnetbg.com