Винаги виждах как съседът ни седи в кафенето. Нито веднъж не съм го зърнал в джамията.

Винаги виждах как съседът ни седи в кафенето. Нито веднъж не съм го зърнал в джамията.
Джамията беше точно срещу кафенето и муеззинът пет пъти на ден четеше езан. Съседът ни го чуваше, но продължаваше играта.
Един ден научихме от неговите приятели, че е тежко болен. Отидох да го видя. Забелязах, че е много отслабнал. Синът му, който четеше Коран-и керим до главата на баща си, – щом ме видя – рече:
– Ходжа, добре, че дойде! Състоянието на баща ми съвсем се отежни. Не може да говори, а бълнува, повтаряйки думата “Санзот”.
– Какво ли означава “Сазнот”? – попитах аз.
– Не успяхме да разберем и ние! – отвърна синът.
– Сигурно е някакво лекарство. Да отида в аптеката на ъгъла и да попитам.
Отидох да поразпитам, но щом се върнах, забелязах, че всички плачат. Големият син ми каза:
– Ходжа, баща ни умря. До последно повтаря името на онова лекарство. Успяхте ли да го намерите?
– Вече няма значение – казах аз и смених темата, защото в аптеката се бяха подиграли с мен, защото “Санзот” е била дума, която ползвали, играейки на карти.
ПОУКА: С каквото са били заети сърцето и езика на един човек приживе, с него ще бъдат заети и на сетния дъх…