Въпрос:

   По какъв начин трябва да се вярва в пророците?

   Отговор:

   Пророците са избрани хора. Тяхното задължение е да насочват хората по правия – харесван от Него – път. Всички пророци са предали една и съща вяра. Трябва да вярваме, че всички те притежават седем качества.

 1 – Исмет: Невършене на грехове. Те не вършат нито един малък или голям грях, който е бил или ще бъде забранен в някоя религия.

 2 – Ема̄нет (благонадеждност): Пророците са верни във всяко отношение. Никога не злоупотребяват с доверието.

 3 – Съдк: Пророците са верни и честни в думите, делата и всички свои постъпки. Никога не лъжат.

 4 – Фета̄нет: Пророците са изключително интелигентни и разумни. Никой човек с недостатъци – като слепота и глухота – не е ставал пророк. Нито една жена не е била натоварена с пророческа мисия.

 5 – Теблӣг: Онова, което пророциите казвали и разяснявали на хората, са го научавали от Алла̄ху теа̄ля̄ чрез откровение. Заповедите и забраните, които предали, не са техни собствени мисли и разсъждения. Те съобщили всичко, което им е било повелено.

 6 – Ада̄лет: Пророците никога не са извършили жестокости и несправедливости. Заради никого не се отклонили от справедливостта.

 7 – Емнул-азл: Те никога не губят своето пророчество. Те са пророци и в този, и в отвъдния свят.  

   Всеки пророк, донесъл нова религия и закон, се нарича расӯл. Пейгамбер, който не е донесъл нова религия, а e призовавал към тази на предишен пророк, се нарича небӣ (небия). Да се вярва в пророците означава да не се прави разлика между тях и да се знае, че всеки един от тях е избран от Алла̄ху теа̄ля̄ и говори истината. Отричането на един е равносилно на отричане на всички.

   Човек не може да стане пророк с лични усилия, гладуване, правене на много поклонения или понасяне на тежки изпитания. Това става единствено с избиране от страна на Алла̄ху теа̄ля̄. Броят на пророците не е известен с точност. Известно е, че са повече от сто двадесет и четири хиляди. Триста и тринадесетима или триста и петнадесетима от тях са расӯл. Шестима измежду тях са притежатели на най-високи степени. Наричат се улю’л-азм. Това са Āдем, Нӯх, Ибра̄хӣм, Мӯса̄, Ӣса̄ и хазрети Мухаммед Мустафа̄ (алейхимусселя̄м). Имената на тридесет и трима от тях са известни. Това са: Āдем, Идрис, Шӣт, Нӯх, Хӯд, Са̄лих, Ибра̄хӣм, Лӯт, Исма̄’ӣл, Исхак, Йа’кӯб, Йӯсуф, Еййӯб, Шуайб, Мӯса̄, Ха̄рӯн, Хъдър, Йӯша’ бин Нӯн, Илйа̄с, Елйеса’, Зулкифл, Шем’ӯн, Ишмоил, Йӯнус бин Мета̄, Да̄вуд, Сюлейма̄н, Люкма̄н, Зекериййа̄, Йахия̄, Узейр, Ӣса̄ бин Мерйем, Зулкарнейн и Мухаммед (алейхи ве алейхимуссаля̄ту весселя̄м).

   Имената на двадесет и осмина от тях са известени в Кора̄н-и керӣм. Не е сигурно дали Зулкарнейн, Люкма̄н, Узейр и Хъдър са пейгамбери или не. Написано е в тридесет и шесто писмо от втория том на книгата “Мектӯба̄т” на хазрети Мухаммед Ма’сӯм, че преданията, в които се казва, че Хъдър е бил пейгамбер, са силни. В сто осемдесет и второ писмо пише: “Това, че Хъдър (алейхисселя̄м) се появява в човешка форма и върши някои дела, не доказва, че е жив. Алла̄ху теа̄ля̄ е дал позволение на душата му – както е дал на душите на пророците и евлиите – да се появява в човешка форма. Виждането на тези форма не доказва, че е жив.”   “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”