Въпрос:
По какъв начин трябва да се вярва в книгите на Аллаху теаля?
Отговор:
Те били низпослани на някои от пророците или чрез ангела Джебра̄ӣл, или бидейки написани върху скрижал, или Алла̄ху теа̄ля̄ е сторвал пророците да ги чуят без посредничеството на ангел. Всички тези книги са слово на Алла̄ху теа̄ля̄. Те са изначални и безкрайни. Не са създания и са истинни. Известни са ни сто и четири небесни книги. Десет сухӯфа (малки книги) са низпослани на Āдем (алейхисселя̄м) [Адам], петдесет – на Шӣт (алейхисселя̄м), тридесет – на Идрис (алейхисселя̄м), а десет – на Ибра̄хӣм (алейхисселя̄м) [Авраам]. Тевра̄тът (Тора) е даден на Мӯса̄ (алейхисселя̄м), Зебӯр (Псалми) – на Да̄вуд (алейхисселя̄м), Инджӣл (Евангелие) – на Ӣса̄ (алейхисселя̄м) [Исус], а Кора̄н-и керӣм – на Мухаммед (алейхисселя̄м).
За да могат хората да живеят в спокойствие на този и да постигнат безкрайно щастие в отвъдния свят, Алла̄ху теа̄ля̄ им е изпратил книги, посредством многобройни пророци, като се започне от първия човек и пророк Āдем (алейхисселя̄м) и се стигне до последния пророк Мухаммед (алейхисселя̄м). В тях им е разяснил знанията за вярата и делата и им дал информация за всичко, от което се нуждаят.
Кора̄н-и керӣм е последната книга, пратена от Алла̄ху теа̄ля̄. След неговото низпославане законите на всички предишни книги били отменени. Джебра̄ӣл (алейхисселя̄м) е донесъл Кора̄н-и керӣм за двадесет и три години. Той се състои от 114 сӯри и 6236 свещени знамения. В някои книги е посочена по-различна цифра, защото някои дълги знамения са преброени като няколко по-кратки. Кора̄н-и керӣм не е претърпял никаква промяна откакто е низпослан, няма и да претърпи отсега нататък. Кора̄н-и керӣм е слово на Аллах. Никой не може да подготви една такава книга: това е отвъд човешките възможности. Никой не би могъл да каже дори едно подобно знамение (а̄йет).
След смъртта на Пророка ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) неговият първи халӣф хазрети Ебӯ Бекр-и Съддӣк е събрал на едно място всички знамения на Кора̄н-и керӣм и така се появил мусхафът. Всички сподвижници [мюсюлмани, видели Мухаммед (алейхисселя̄м)] единогласно са казали, че този мусхаф е словото на Алла̄ху теа̄ля̄. Осма̄н (радиялла̄ху анх), третият халӣф, е заповядал да препишат този мусхаф по шест пъти и всяко едно от тези копия е изпратил до една определена област.
Свещеният Кора̄н трябва да се чете от оригинала. Книги, написани с други букви, не се наричат Кора̄н-и керӣм. По време на четене трябва да се съблюдават следните неща:
а) Трябва да се чете с абдест, когато се държи в ръка; да се проявява концентрация и да се обръща срещу къбле.
б) Трябва да се чете бавно и съсредоточено.
в) Да се чете, гледайки в мусхафа и изговаряйки правилно и точно всяко едно знамение.
г) Да се чете според теджвӣда.
д) Да се има предвид, че това, което се чете, е слово на Алла̄ху теа̄ля̄.
е) Да се съблюдават заповедите и забраните на Кора̄н-и керӣм. “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”