Въпроси и отговори

Въпрос: Кои са признаците на последователите на ехли суннет?

Въпрос:

   Кои са признаците на последователите на ехли суннет?

   Отговор:

   Алла̄ху теа̄ля̄ е доволен от мюсюлманите, които вярват съгласно суннитската вяра. Тази вяра има множество условия. Суннитските учени ги обяснили по следния начин:

 1. Да се вярва в шестте условия на вярата, т.е. в съществуването и единството на Алла̄ху теа̄ля̄, и в това, че Той няма съдружник и подобен. В Неговите ангели, книги и пророци. В отвъдния живот и в това, че доброто и злото са създадени от Алла̄ху теа̄ля̄. (Тези неща са изброени в Āменту.)

 2. Да се повярва, че последната книга на Алла̄ху теа̄ля̄ (Кора̄н-и керӣм) е Негово слово.

 3. Мюсюлманинът никога не бива да има съмнение във вярата си.

 4. Всички от Есха̄б-и кира̄м, които са повярвали и имали честта да видят Пророка ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) приживе, трябва да са обичат много. Не бива да се петнят четиримата му халӣфи, близките му роднини и благословени жени.

 5. Поклоненията не бива да се приемат като части от вярата. Мюсюлманите, които вярват в заповедите и забраните на Алла̄ху теа̄ля̄, но не ги изпълняват поради мързел, не напускат исляма. Но онзи човек, които не отдава значение и омаловажава хара̄мите или се подиграва с исляма, става кяфир.

 6. Не бива да се наричат “неверници” онези, които са ехли къбле (къбля), (т.е. казват, че вярват в Алла̄ху теа̄ля̄ и Неговия пророк Мухаммед (алейхисселя̄м)), но имат и грешни убеждения.

 7. Допустимо е да се изпълнява нама̄з зад всеки мюсюлманин, за когото не се знае, че открито върши грях. Това е валидно и за командирите и управниците, които водят мюсюлманите в байрамските и петъчните нама̄зи.

 8. Мюсюлманите не бива да въстават срещу управниците. Въставането е равносилно на причиняване на фитне (раздор, безредие, анархия) и води до различни беди. Трябва да молим Алла̄ху теа̄ля̄ да им отреди праведни дела и да ги наставляваме с благи думи, за да престанат с греховните си деяния.

 9. За всички мъже и жени е джа̄из (позволено) да правят месх (избърсват с влажна ръка) върху мест (кожени чорапи) без да има оправдание или крайна необходимост за това. Върху боси крака и чорапи не се прави.

 10. Трябва да се повярва, че Ми’ра̄джът (възнесението) на Пророка (саллялла̄ху алейхи ве селлем) се е осъществил духом и тялом. Тези, които казват, че Ми’ра̄джът се е случил на сън, напускат ехли суннет.

   В Рая мюсюлманите ще видят Алла̄ху теа̄ля̄. В Съдния ден пейгамберите (пророците) и праведните раби ще се застъпят. Въпросите в гроба са истина. Наказанието в гроба ще е за тялото и душата едновременно. Кера̄метите на евлиите са истина. Кера̄метите са необикновени явления, които се случват при евлиите (любимите раби на Алла̄ху теа̄ля̄). Това са неща, които са извън обичая на Алла̄ху теа̄ля̄, т.е. отвъд физичните, химичните и биологичните закони. Те са дарове от Негова страна и са толкова многобройни, че не е възможно да се отрекат. В гробния живот душите чуват това, което живите вършат и говорят. За душите на мъртъвците могат да се пращат сева̄бите (наградите) от четения Кора̄н-и керӣм, дадената милостиня и всякакви други извършени поклонения. Това е полезно за тях и става причина за отслабване или премахване на мъчението. Вярата във всички тези неща е от признаците на ехли суннет.   “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”