Въпрос:

   Кои са мезхеб имамите?

   Отговор:

   Има само един правилен път по отношение на вяра и това е мезхебът ехли суннет вел-джема̄’ат.Има четирима велики има̄ми, които са показали правилния път на всички мюсюлмани по света и станали причина за правилно изучаване на религията на Мухаммед (алейхисселя̄м) – без промени и изопачение. Първият е има̄м а’зам Ебӯ Ханӣфe Нума̄н бин Са̄бит. Той е от най-големите ислямски учени и е главатарят на ехли суннет. Вторият е има̄м Ма̄лик бин Енес, третият е има̄м Мухаммед бин Идрӣс Ша̄фи’ӣ, а четвъртият Ахмед бин Ханбел (рахметулла̄хи алейхим еджма’ӣн).

   Днес всеки, който не следва един от тези има̄ми, е в голяма опасност, защото се е отклонил от правилния път.

   Двама сред учениците на тези четирима има̄ми са достигнали до много високо равнище в областта на знанията за вярата и така мезхебите в ӣма̄на (вярата) са станали два. Правилната вяра, която е в съответствие с Кора̄н-и керӣм и свещените хадӣси, е само тази, която е разпространявана от тези два мезхеба. Вярата на Ехли суннет, която е групата по правия път, е разпространена по цял свят от тези двама има̄ми. Единият от тях е Ебӯ Мансӯр Ма̄турӣдӣ,а вторият Ебӯл-Хасен Алӣ Еш’арӣ.

   Тези двама има̄ми разпространили една и съща вяра. Между тях съществуват някои разлики, но те не са важни. В същността са еднакви. Ислямските учени са похвалени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите. В едно знамение по смисъл[, предаден от учените по тефсӣр (тълкувание)] се казва: “Може ли да са равни знаещите и незнаещите?” В друго знамение се казва: “О, мюсюлмани! Питайте знаещите за онова, което не знаете.”

   В хадӣс-и шерӣфи се казва:

  “Алла̄ху теа̄ля̄ и ангелите, и всяко живо същество се молят за онзи, който учи хората на добро.”

  “В Съдния ден поред ще се застъпят първо пророците, после учените и след тях шехӣдите (мъчениците).”

  “О, хора! Знайте, че знанието се придобива чрез научаване от учен.” 

  “Учете знание! Изучаването на знание е вид иба̄дет (поклонение). На преподаващия и учещия наука ще бъдат дадени наградите на джиха̄да (борба по пътя на Алла̄ху теа̄ля̄). Изучаването на знание е като даване на милостиня. Придобиването на знание от учен е като извършване на техеджуд нама̄з.”

  “Изучаването на наука е по-голям сева̄б от [изпълняването на] всички на̄филе иба̄дети [т.е. иба̄дети, които не попадат в категориите фарз и ва̄джиб.] Защото е полезно и за учещия, и за онези, които ще научи.”

  “На човек, който се научава, за да учи другите, се дава сева̄ба на съддӣците.”

  “Знанието е съкровище. Неговият ключ е питането и научаването.”  

  “Учете и преподавайте знание!”

  “Всичко си има източник. Източникът на таква̄ (да се въздържа от забранени неща, страхувайки се от Алла̄ху теа̄ля̄) е сърцето на евлиите”.

  “Придобиването на знание е изкупление за греховете.”

  “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”