Въпрос: Кои са лошите нрави?

  Отговор:
1 – Неверие.
2 – Невежество.
3 – Страх от порицание. [Това означава да не се приема истината поради страх от порицания и критики.]
4 – Обичане на хвалбите. [Самодоволните хора обичат да бъдат хвалени.]
5 – Бид’ат (неправилно) вероубеждение.
6 – Следване на страстите, желанията и удоволствията на нефса.
7 – Следване на непознати хора.
8 – Показност. [Вършене на а̄хиретски дела за постигане на светски облаги.]
9 – Тӯл-и емел. [Искане на дълъг живот за прекарване в земни наслади.]
10 – Търсене на земни удоволствия по непозволен от исляма начин. 
11 – Надменност.
12 – Прекалена скромност.
13 – Уджб. [Човек да харесва добрините и иба̄детите, които е извършил.]
14 – Завист. [Да се завижда означава да се иска завижданият човек да се лиши от благословиите, с които е дарен. Ебуллейс-и Семеркандӣ е казал: “Молитвите на трима не се приемат: на ядящия хара̄м; злословеца и завистника”.]
15 – Хъкд. [Да се подценяват другите хора.]
16 – Шема̄тет. [Да се изпитва радост, когато другите хора ги сполетяват беди.]
17 – Хиджр. [Да се сърди на приятели.]
18 – Джубн. [Страхливост.]
19 – Техеввур. [Прекомерен гняв.]
20 – Гадр. [Неспазване на обещанието.]
21 – Измяна. [Да се вършат неща, които заличават доверието. Това е израз на двуличие.]
22 – Да не се държи на думата. [В хадӣс-и шерӣф се казва: “Има три признаци на двуличие: да се лъже; да не се изпълнява обещаното; да се изменя на доверието.”]
23 – Сӯ-и зан (лошо предположение). [Сӯ-и заннът е хара̄м. Да се мисли, че Алла̄ху теа̄ля̄ няма да прости греховете е сӯ-и зан спрямо Него. Смятането на мюсюлманите за грешници също е сӯ-и зан.]
24 – Пристрастеност към материалното.
25 – Тесвиф. [Да се отлага изпълняването на благочестивите дела.] В хадӣс-и шерӣф се казва: “Оценете стойността на пет неща, преди да са дошли други пет: стойността на живота преди смъртта; стойността на здравето преди болестта; стойността на печеленето на а̄хирета в земния живот; стойността на младостта преди старостта; стойността на богатството преди бедността.”
26 – Обичане на фа̄сиците (грешниците, лошите хора). [Угнетяването е най-големият фиск (фъск). Вършенето на хара̄ми се нарича фиск.]
27 – Вражда към учените. [Подигравките с ислямските знания и учени е проява на неверие.]
28 – Фитне. [Причиняване на страдания и притеснения на хората. В ха-дӣс-и шерӣф се казва: “Фитнето спи, проклет да е онзи, който го пробуди.”]
29 – Муда̄хене и муда̄ра. [Муда̄хене е да не се възпира онзи, който върши хара̄м (при условие, че това вмешателно е осъществимо). Муда̄хене е жертване на религия в замяна на светско, а муда̄ра е жертване на светско в замяна на религия.]
30 – Инат (упорство) и мука̄бере. [Неприемане на истината.]
31 – Нифа̄к. [Двуличие, лицемерие.]
32 – Да не се размишлява върху извършените грехове, създанията на Алла̄ху теа̄ля̄ и собственото състояние.
33 – Да се кълне мюсюлманин.
34 – Да се назовава мюсюлманин с грозно име.
35 – Да се отхвърля извинението.
36 – Погрешно тълкуване на Кора̄н-и керӣм.
37 – Упорство в хара̄ма.
38 – Злословене.
39 – Неправене на тевбе (покаяние).
40 – Пристрастеност към имущество и власт.
[Ние трябва да се въздържаме от лоши нрави и да се стремим към красиви. В хадӣс-и шерӣф се казва: “Заради красивия си морал, рабът, чиито поклонения са малко, ще постигне високи степени в Съдния ден.”
“Най-лесният и полезен сред поклоненията е да се говори малко и да се притежава красив морал.”
“Да имаш красив морал означава да се доближаваш към онзи, който се отдалечава от теб; да прощаваш онзи,
който угнетява и да вършиш добро на онези, които се лишават.”]