Въпрос:

   Какво трябва да знаем за Есхаб-и кирам?

   Отговор:

   Мюсюлманите, имали честта да видят благословеното лице на Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и чуят сладките му думи, се наричат Есха̄б-и кира̄м. Най-високопоставеният човек за всички времена, след пророците, е Ебӯ Бекр-и Съддӣк (радиялла̄ху анх). Той е първият халӣф. След него най-високопоставен сред хората е Фа̄рӯк-и а’зам – вторият халӣф Омер бин Хатта̄б (радиялла̄ху анх). След него най-високопоставен сред хората е третият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) – Осма̄н бин Аффа̄н (радиялла̄ху анх) – съкровище от добрини, източник на вяра и духовно познание. След него най-достоен сред хората е четвъртият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) Али бин Ебӯ Та̄либ – лъвът на Алла̄ху теа̄ля̄ и притежателят на удивителни превъзходства. От свещените хадӣсите се разбира, че хазрети Фа̄тима, хазрети Хадӣдже, хазрети Āише, хазрети Мерйем и хазрети Āсийе са най-високопоставени сред земните жени. В хадӣс-и шерӣф се казва: “Фа̄тима е най-високопоставена сред дженнетските жени, а Хасен (Хасан) и Хюсеин са най-високопоставени сред дженнетските младежи.”

   След тях най-високопоставени са ашере-и мюбешшере – десетимата сподвижници, благовестени с Дженнет. Това са хазрети Ебӯ Бекр-и Съддӣк, Омер-ул-Фа̄рӯк, Осма̄н бин Аффа̄н, Али бин Ебӯ Та̄либ, Ебӯ Убейде бин Джерра̄х, Талха, Зубейр бин Авва̄м, Са’д бин Ебӯ Вакка̄с, Са’ӣд бин Зейд и Абдуррахма̄н бин Ауф (ридва̄нулла̄хи теа̄ля̄ алейхим еджма’ӣн). След тях са участниците в битката при Бедр, след това – участниците в битката при Ухуд, а след тях – присъствалите на Бӣ’ат-ур-ридва̄н.

   Eсха̄б-и кира̄м са жертвали своите живот и имот по пътя на Расӯл-и екрем (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и му помагали. За всички нас е ва̄джиб да споменаваме имената на всеки от тях с почит и любов. Никак не е допустимо да изговаряме думи, непристойни за тяхното величие. Неуважителното споменаване на техните имена е проява на заблуда и отклонение.

   Човек, който обича Расӯлюллах, трябва да обича и всички негови саха̄-бии (другари), защото в хадӣс-и шерӣф се казва: “Този, който обича моя Есха̄б, ги обича, защото обича мен. Този, който не обича тях, не обича и мен. Този, който нарани тях, ще е наранил мен. А наранилият мен, ще е наранил Алла̄ху теа̄ля̄. А наранилият Алла̄ху теа̄ля̄, без съмнение ще бъде изтезаван.” В друг хадӣс-и шерӣф се казва: “Когато Алла̄ху теа̄ля̄ поиска да стори добро на eдин от моята общност, поставя в сърцето му любов към моя Есха̄б: той ги обича така, както обича и себе си.” В деня на смъртта на Пророка ни (алейхисселя̄м) в Медӣна е имало тридесет и три хиляди саха̄бии. Броят на всички сподвижници е бил над сто двадесет и четири хиляди.   “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”