Въпроси и отговори

Въпрос: Бихте ли дали обобщена информация за Мухаммед алейхисселям?

Въпрос:

   Бихте ли дали обобщена информация за Мухаммед алейхисселям?

   Отговор:

   Той е Пейгамберът (Пророкът) на Алла̄ху теа̄ля̄ и Негов любим. Мухаммед (алейхисселя̄м) е най-високопоставеният и последен пророк. Името на баща му е Абдуллах. Родил се е в Мекка на 20 април 571 г. – нощта срещу сутринта на дванадесети рабӣ’ул-еввел, понеделник. Баща му е починал преди неговото раждане. Когато Мухаммед (алейхисселя̄м) е бил на шест годишна възраст – починала майка му, а на осем – дядо му. След това е останал и израстнал при чичо си Ебӯ Та̄либ. На двадесет и пет годишна възраст се е оженил за Хадӣдже-тул-кубра̄. От нея му се родили четири дъщери и двама синове. Името на първия му син е бил Ка̄съм и затова го наричали понякога Ебул-Ка̄съм. На четиридесет годишна възраст му е било съобщено, че е Пророкът на всички хора и джинове. След три години е започнал открито да призовава към вярата. Една нощ – тогава е бил на петдесет и две години – бил пренесен от Мекка в Йерусалим и оттам в небесата. Това пътуване се нарича Ми’ра̄дж. Видял е дженнетите, джехеннемите и Алла̄ху теа̄ля̄. Петкратният нама̄з е станал фарз (задължителен) именно през тази нощ. През 622 г. – според историците – се е преселил от Мекка в Медӣна по заповед на Алла̄ху теа̄ля̄. Това пътуване се нарича Хиджра (Преселение). Влязъл е в село Куба̄, намиращо се до Медӣна, в понеделник 8-и рабӣ’ул-еввел (20.09.622 г). Този честит ден e поставил начало на мюсюлманския календар – Хиджрӣ шемсӣ. Началото на месец мухаррем същата година (петък, 16 юни) е прието за начало на календара Хиджрӣ камерӣ. Една лунна година се равнява на дванадесет завъртания на луната около земята. Починал през единадесета година по Хиджра [632 г.], на 12-и рабӣ’ул-еввел, понеделник преди обяд. Нощта срещу сряда е бил погребан в стаята, в която починал. Тогава е бил на 63 години по лунния и 61 години по слънчевия календар.

   Мухаммед (алейхисселя̄м) е бил белокож и най-красив сред всички хора, макар да не е разкривал тази си красота пред всеки. Животът на хората, които са го виждали на живо и дори на сън, преминава в удоволствие и радост. Той е по-високопоставен от всички хора – от създаването на света до края му. Превъзхожда всички по отношение на разум, красив морал и физическа сила.

   Още като дете на два пъти е пътувал за Шам, заедно с търговците, но се върнал обратно от Бусра̄. След това не е пътувал за никъде. Той е бил неграмотен, т.е. не е ходил на училище и не е вземал уроци от никого, но въпреки това знаел всичко. Т.е. каквото мислел и искал да научи, Алла̄ху теа̄ля̄ му го е съобщавал. При него е идвал ангел на име Джебра̄ӣл (алейхисселя̄м) и му казвал каквото той пожелае.

   Благословеното му сърце свети като слънце и излъчва нӯр (светлина). Неговите сияния на знанието и познанието на Алла̄ху теа̄ля̄ се разпространяват по земите, небесата и всички пространства, подобно на радиовълните. Сега те се разпространяват наоколо от гроба му. Силата на излъчване нараства ежемоментно. Както за приемане на електромагнитните вълни е нужен радио приемник, така и за приемане на неговите сияния е нужно сърце, което вярва в него, обича го и се изчиства, напредвайки по неговия път. Онзи, който има подобно сърце, приема тези сияния и започва да ги излъчва (отразява) наоколо. Такива велики хора се наричат eвлии (любими раби на Алла̄ху теа̄ля̄). Сърцето на онзи,който познава, вярва и обича такъв евлия и проявява благоприличие в негово присъствие, ще започне да получава нӯр и фейз: ще се изчисти и усъвършенства. Същото става и когато се мисли за него с уважение и любов. Както Алла̄ху теа̄ля̄ е сторил слънчевата енергия причина за укрепване на нашето тяло, така е сторил и сърцето на Мухаммед (алейхисселям) и сиянията, извиращи от него, причина за укрепване на душите и сърцата. Както хранителните вещества, които укрепват човека физически и му дават сила, се появяват благодарение на слънчевата енергия, така и думите и писанията на евлиите, които стават храна за сърцето и душата, се появяват благодарение на сиянията, извиращи от благословеното сърце на Мухаммед (алейхисселям).

   Алла̄ху теа̄ля̄ е изпратил Кора̄н-и керӣм на Мухаммед (алейхисселя̄м) посредством едно меля̄ике на име Джебра̄ӣл (алейхисселя̄м). Заповядал е на хората онова, което им е нужно и полезно в земния и отвъдния живот, а вредните ги възбранил. Съвкупността от всички тези заповеди и забрани се нарича ислямска религия, ислям или ахкя̄м-и иля̄хиййе.

   Всяка дума на Мухаммед (алейхисселя̄м) е правилна, ценна и полезна. Онзи, който вярва в тях, се нарича мумин или мюсюлманин. Онзи, който не харесва дори една дума на Мухаммeд (алейхисселя̄м), се нарича кя̄фир (неверник). Алла̄ху теа̄ля̄ обича мюсюлманина и няма да го остави в Ада за вечно. Или изобщо няма да го вкара там, или ако го вкара – поради някой грях – ще го изведе накрая. Неверникът, от друга страна, не може да влезе в Рая. Ще отиде направо в Ада и никога няма да излезе оттам. Вярата и обичта към Расӯлюллах е в основата на всички щастия, спокойствия и добрини, а отричането е в основата на всички болки, страдания и злини.

   Той е превъзхождал всички пророци по знание, познаване на Алла̄ху теа̄ля̄, величие, силна вяра, решителност, мъдрост, интелект, щедрост, смирение, нежност, милосърдие, търпение, усилие, лоялност, вярност, смелост, внушителност, героизъм, красноречие, целомъдрие, красота, доброта, срамежливост, милост, страх от Алла̄ху теа̄ля̄ и откъснатост от преходни неща. Прощавал всички неприятности, причинени му от приятели и врагове. Не отмъщавал на никого. Когато в битката при Ухуд безверниците са наранили лицето и счупили благословените му зъби, той е казал: “О, Господи, прости им! Не знаят!”

   Красивите нрави на Мухаммед (алейхисселя̄м) са били изключително многобройни. Всеки мюсюлманин трябва да се запознае с тях и да ги придобие: ето това е начинът за спасение от бедите и страданията на земния и отвъдния живот, и постигане на застъпничеството на Султана на двата свята (саллялла̄ху алейхи ве селлем). В хадӣс-и шерӣф се казва: Придобийте нрава на Алла̄ху теа̄ля̄!

  “Книга за намаза”/Хюсеин Хилми Ъшък “рахметуллахи алейх”